ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Герой известна личност
Съб Яну 30, 2016 8:54 pm by Seungri.

» {;tainted heart}
Пет Яну 29, 2016 9:21 pm by Seungri.

» Бар "Fly high"
Нед Сеп 27, 2015 10:12 pm by Seungri.

» Клуб "The hunter"
Нед Сеп 27, 2015 10:11 pm by Seungri.

» Клуб "Die hard"
Сря Сеп 02, 2015 10:43 pm by Seungri.

» Клуб "Lace"
Сря Сеп 02, 2015 10:40 pm by Seungri.

» Hot or Not за предишния
Чет Юли 16, 2015 11:09 pm by Lee Hong Ki

» Създаване на оригинален герой
Съб Юли 04, 2015 11:02 pm by Seungri.

» Somwhere between reallity and fantasy is destiny
Чет Юни 25, 2015 11:11 am by Sung Joon

Top posters
Seungri.
 
Takuya Terada
 
Chloë Moretz
 
Lee Hong Ki
 
Sung Joon
 
Kihyun
 
Kim Myung Soo
 

Share | 
 

 Готови герои

Go down 
АвторСъобщение
Seungri.
South Korea
South Korea
avatar

Posts : 97
Join date : 03.12.2014
Age : 27

Character sheet
Popularity:
48/50  (48/50)

ПисанеЗаглавие: Готови герои   Пет Дек 05, 2014 8:30 pm

Тук може да пускате създадени от вас герои, които другите да използват.
Ако искате да вземете някой от героите пишете коментар тук.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://asia.bulgarianforum.net
Seungri.
South Korea
South Korea
avatar

Posts : 97
Join date : 03.12.2014
Age : 27

Character sheet
Popularity:
48/50  (48/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Готови герои   Пет Дек 05, 2014 8:30 pm


The one that got away

Никол Бангшот/ Nicole Bangshot I 23 години I стрелец I има собствена модна компания  I Felicity Jones I Южна Корея

''This isn't the first time I meet Seoul''

I. Всичко изглеждаше прекалено не - английско от прозореца на семейното, малко, червено рено. Петнадесет годишната Никол бе допряла буза до студеното стъкло, ръсейки неодобрителни коментари за всичко върху, което попаднеше погледа й. Този град просто не бе по вкусът на младата англичанка. Прекалено много невписващ се цвят в лазещата по всичко мърсотия, прекалено много пушек, прекалено много.... " не вкъщи ". Можеше съвсем спокойно да каже, че мрази родителите си за това, че се преместиха в тази глупава държава без, видимо, никаква икономика и хигиена.
- Всички тук са еднакви... - отсъди Никол, но майка й и баща й отдавна бяха спрели да слушат мрънкането й, идващо от задната седалка
II. Никол огледа малката стая с бели стени, скръстила недоволно ръце пред гърдите си. Спомни си за спалнята си в Ливърпул - бледо оранжеви стени, облепени с плакати на любимите й звезди, огромно меко легло със завивки на " Спондж Боб ", малко дървено бюрце, обсипано с учебници, книги, тетрадки и моливи, рафт пълен с кукли " Барби ", които бе отказала да изхвърли, въпреки, че вече не играеше с тях, и малка, розова сетерео уредба. Помещението в което се намираше бе голо, мрачно и неприятно. Леглото бе единично и дървено, комплект с бюрото и стола зад него. Никол въздъхна тежко и погледна към прозореца, чиято гледка разкриваше... прозорец от съседния блок. След няколко секунди проумя, че два чивта очи се взират обратно в нея.
- ПЕРВЕРЗНИЦИ! - извика тя втурвайки се към кухнята


''Hey, teacher, leave them kids alone''

I. Имаше нещо, което и харесваше в начина по който всички я гледаха когато минаваше по училищните коридори, всякаш светът е нейн. Обожаваше факта, че бе " специална " само, защото... е, бе бяла. Наслаждаваше се на тихите шепоти, нескритите погледи и подбутването. Някои й се възхищаваха, други я смятаха за изрод, но всички я познаваха. " Никол Никол Никол Бялото момиче... " подсмихваше се самодоволно докато крачеше към класната стая, преметнала чанта през рамо " Знаеш, ли че била таен агент от MI15? " Все пак, не можеше да им се отрече, че имат развинтено въображение, но в крайна сметка, никой нямаше куражът да я заговори.
II. Учеше се добре- не бе зубърка, но отделяше достатъчно време на уроците. Въпреки това никой учител не гледаше на нея с добро око и колкото и добре да разказваше материала, винаги получаваше или петица или четворка. Слава богу, родителите й учакваха такова нещо от корейците спрямо дъщеря им и не го правеха на проблем.
III. " Нямам приятели, но и не ми пука ". Е, това вече бе проблем за Амелия Бангшот.
IV. Никол се спря и се обърна. Очите й срещнаха две бузести момчета, вперили познатите си погледи в нея.
- ПЕРВЕРЗНИЦИ! - изпищя и се затича нагоре по хилма

''Mother knows best, listen to your mother ''

I. - Нямам нужда от твоята помощ ! - изхленчи Никол докато майка й натикваше пакетирано ягодово руло в ръцете й - Мога и сама да си намеря приятели.
Малката Бангшот изгледа Амелия с досада. Не искаше да се запознава с децата на колешките й. Бе свикнала с мисълта, че просто трябва да издържи докато стане на осемнадесет и се преместеше обратно в Ливърпул
- Хайде, хайде...- Амелия поизтупа престилката си и лепна дежурната си очерователна усмивка - И бъди мила с хората.
II. Никол бързо се озова в съседния вход, същия етаж като нейния. Мразеше дежурното, кимване, покланяне, събуване на обувки и мили думи. За щастие не й бе нужно да се преструва на много мила щом бе натикана в слънчевия есенен хол, а вратата зад нея се затвори. Оранжевата, мека, есенна светлина проникваше във всяко кътче на стаята, карайки я да присвие очи, за да придобие силуетът на момче, седнало на пода пред чаената масичка, образ.
- Аз съм Никол... - избъбри момичето, без капка притеснение и се настани до съседчето си, надничайки в отворената му тетрадка по английски
Имаше разбъркан и необигран почерг и на първо око виждаше няколко грешки.
- Аз съм Джи - Йонг. - отвърна той леко объркано
- Добре, Чи - Йонг - плесна Никол с ръце - На работа.
- Джи... Йонг.- изсъска момчето
- Все тая. О, това пиано ли е!?
III. И може би тогава всичко потръгна както трябва...

''if you wanna be my lover you gotta get with my friends''

I. - Йонг - Бе! - изкрещя - ЙОНГ - БЕ, НЕ!
Намираше се четиринадесет метра над земята, държаща се за перваза на прозореца на Джи - Йонг, крака в собствената й стая. Бе особенно опасна позиция, която би трябвало да й помогне да се прехвърли в стаята на съседа си ако Йонг - Бе ( aka перверзник #2 ) не бе решил, че ще е забавно да й затвори прозореца под носа.
- Посмей !
Двете момчета се хилеха най - доволно докато прозорецът се затваряше. " Не гледай надолу, не гледай надолу, не гледай надолу. " повтаряше си. Най - накрая Джи - Йонг сръчка приятеля си и той й направи място да се смугне в спалнята.
- Големи сте копелета ... - измърмори Никол, а крака й все още трепереха
- Голяма си лигла ... - отговориха момчетата в един глас, това бе дежурния им отговор на держурната й напатка
II. Джи - Йонг и Йонг - Бе бяха на уроци по пиано заедно до два часа. Йонг - Бе отиваше на тренировка по футбол като имаше дведест минути промеждутък. Другия оставаше да посвири допълнително с учителката и бе свободен към три и двадест. Никол го чакаше, със сандвич в ръка, и заедно отиваха да посрещнат Йонг - Бе. Истинска идилия...
III. Ким Джи - Су. Трябваше да се досети. Имаше малки ръчички и голяма уста. Бе перфектната фльорца, която да прави свирки на Джи - Йонг. А когато той помоли двамата си приятели да отидат и да го защитят пред директора, лъжейки, че е бил с тях, а не в тоалетната с Джи - Су между краката му, Никол отказа. Погледът на младежа падна върху Йонг - Бе, очаквайки отговорът му, но той бе ясен щом Бангшот постави ръка върху рамото му и го издърпа към класната му стая.
Не можеше да обясни чувството, нито защо се бе появила, но бе... ядосана.
IV. Слънцето се скриваше и Йонг - Бе и Никол крачеха нагоре по обляния от червеникава светлина хълм. Мълчаха, Никол - твърде бясна и Йонг - Бе - твърде объркан от начина по който тя бе реагирала, докато бързи стъпки не ги догониха.
- Може да ви е леко на съвестта, но ще трябва да чистя тоалетните три седмици. - изхили се Джи - Йонг- Слава богу се разминах леко. Можеше да ме изключат.
Никол се заби на мястото си, впервайки убийствен поглед в него.
- Може би така и трябваше да направят.
Ауч. Джи направи още няколко стъпки напред преди и той да се закове на място и да се обърне към нея със също толкова леден глас:
- На теб пък какво ти влиза в работата ?
- Знаеш ли колко сериозно е това !? - извика - Не стига, че правите такива мърсотии в училище... ъгх ... Можеше да те изключат, баща й е полицай - ще те пребие и никой дори няма да разбере---
- Не, наистина не ти влиза в работата. Млъквай. - прекъсна я и продължи по пътя си- Хайде, Йонг - Бе.
IV. Никол хукна в другата посока. Мразеше всички - Джи - Йонг, онази тъпачка, себе си... Скоро се бе озовала на шумен, уживен булевард. Пътя от тук се бе оказал доста по дълъг, но срещна едно пухкаво, високо хлапе от нейното училище, което така и не бе посмяло да я погледне в очите.
V. Същата вечер Джи - Йонг се покатери в стаята й. Извини й се, тя му се извини, обясни му, че се чувства объркана, а той просто се усмихна и долепи устни до нейните.

''these little wonders''

I. Имаше нещо толкова грешно, но и толкова правилно, в това как тичаше до неговия вход, влизаше без да почука и се хвърляше на врата му. Имаше нещо толкова грешно, но и толкова правилно, в това как той я придърпваше в стаята си и обсипваше шията й с целувки. Имаше нещо толкова грешно, но и толкова правилно, в това как я събаряше върху себе си и ръцете му шареха по бедрата й.
II. Не можеше да стане по перфектно нали ? Джи - Йонг, Йонг - Бе и Сънг - Хьон на едно място ! Е, естественно нещата в групичката им не вървяха перфектно. Всички постоянно се караха, обсъждаха, дразнеха. Бяха шестима, но всеки бе сам за себе си.
III. Джи и Сънг - Хьон напуснаха квартала. Може би не всичко бе толкова перфектно, колкото си мислеше.
IV. Момчетата вече бяха пет, а драмата се поотлагаше. Никол правеше всичко възможно да накара Джи - Йонг да се сприятели с Десънг и двамата Сънг - Хьон, но той просто не искаше.
V. Никол поседна на облегалката на дивана в студиото, облягайки се на рамото на Джи - Йонг,  който споделяше една от многото му енергийни напитки с Йонг - Бе. Изкикоти се на поредната шега и тогава погледа й се сключи с този на малкия Сънг - Хьон. Имаше нещо в начина по който я гледаше. Май се нарича " презрение ".

''you say goodbye and i say hello''

I. - Ще ни липсваш. - изхленчи Десънг, притискайки я в обятията си и пробвайки да не заплаче
Никол се усмихна въпреки, че и на нея й оставаше малко преди да започне да хленчи. Ливърпул... нали това бе искала онзи есенен ден? Да се върне в Ливърпул... Но защо сега й бе толкова трудно да тръгне към самолета си?
- Биг Банг... - подсмръкна - Писъци.... чувам ги вече. Хммм... Четиримата от Ливърпул *. Вие сте моите четирима далеч от Ливърпул.
Придърпа Десънг, Сънг - Хьон, Йонг - Бе и Джи - Йонг към нея, които едва ли не не я смачкаха в общата прегръдка. Щом се отдръпна и четиримата бяха облясни в сълзи. Много щяха да й липсват. Никога не се бяха отделяли един от друг за минута, а сега...
- Хайде, хайде, Джон*...- тя подбутна Джи по рамото- И да пишеш хубави песни.
- Да рисуваш хубави дрехи. - усмихна се леко той в отговор
- Да правя хубави модели. - поправи го Никол с шеговит тон
Най - накрая се обърна към петия човек, стоящ несигурно настрани.
- Усмихни се, Йоко... - ухили се на Сънгри тя- Линда си отива.
II. Къде ми е телефона ?! Багажа ми !? О, ЩЕ ВИ СЪДЯ ДО ДУПКА!


''today''

I. Пръстите на богатата дизайнерка се плъзнаха по лъскавата корица, следвайки очертанията на лицето на мъжа.
- Боже, Йоко, ако изглеждаше така тогава нямаше да си губя времето с Джи...- Никол се изсмя мрачно - Да бе... Оставаш си гадна панда.





* Говори за Бийтълс. Следователно и от там " Джон ", като Джон Ленън.


Последната промяна е направена от GD† на Пет Дек 05, 2014 8:37 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://asia.bulgarianforum.net
Seungri.
South Korea
South Korea
avatar

Posts : 97
Join date : 03.12.2014
Age : 27

Character sheet
Popularity:
48/50  (48/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Готови герои   Пет Дек 05, 2014 8:36 pm


Set yourself free

Ли Анджела/ Lee Angela I 22 години I козирог I студентка I Jamie Chung I Япония \ Южна Корея

''Be proud''

Да, Анджела е популярна. Не, тя не е " готина ". За сметка на това винаги е била любимката на всички учители, една от най - напористате, най - амбициознате, най - решителнате и най - способнате девойки в цялото частно японско училище "Зенкай". Анджи винаги е знаела какво иска и точно как да го постигне. Твърде умна, за да бъде наречена " зубър ", твърде пълна с жизнерадост, за да бъде наречена " killjoy ''. В живота й има първи и предни планове за всичко, по важност, естественно. За сега на първо място е образованието и доброто й представяне, а забавленията и взаимотношенията й със съучениците й остават много назад. Честно казано, Анджела не е типичната типичната представителка на рода Лии и понякога си мисли, че може би братовчедките й са били прави. Прави за какво ? Всяка година цялата рода се събира в дома на леля Хару, което по - скоро напомня на клуб " Зенкай pride ''. Всеки разказваше забавни истории, случки, номера от общата стая на училището, споделени шегички, а очите на всяко едно от присъстващите деца блестяха всякаш чичовците и лелите им бяха герои от войната. Всички се включваха с някой майтап или остра забележка освен един човек. Елизабет, майката на Анджела. Тя стоеше мълчалива в края на масата, до баща й, и тихичко похапваше от говеждото с грах. Бети нямаше честта да е учила в "Зенкай", което пораждаже много шушукания и грозни хихикания. Тя и съпругът бяха в дъното на йерархията, съвсем малко над обикновенни селяци. Самата Анджела често се чудеше, защо баща й, До-Хьон, бе захвърлил всичко за да се ожени за Елизабет. Той бил капитан на отбора по футбол на "Зенкай", отличник и много популярен сред съучениците си, започнал работа веднага след завършването си. Просто така, " пуф " и всички започват да теглят клечки, кой да седне до него на масата.
Всички й казваха, че ще отиде в някоя публична гимназия в селото на майка си, защото не е достойна за великите "Зенкай". И Анджи бе съгласна с тях. Тя не се чувстваше достатъчно добра за тях.
Но ето, че бе приета в академията, при това със стипендия, но наистина ли искаше това? Щеше да попадне под робството за величие на едно имение с много прашни чинове и черни дъски? Анджела напуска гимназията в 11 клас и се връща в родната си Корея. Завършва най-обикновенна гимназия и в момента учи право.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://asia.bulgarianforum.net
Seungri.
South Korea
South Korea
avatar

Posts : 97
Join date : 03.12.2014
Age : 27

Character sheet
Popularity:
48/50  (48/50)

ПисанеЗаглавие: Re: Готови герои   Пет Дек 05, 2014 8:38 pm


some dreams never come true

Чой Шин Хи/Choi Shin Hee I 18 години I водолей I изпълнител I Choi Ha Neul
"i had everything; opportunities for eternity"

[left]I. Чой Шин Хи... младото протеже, което не познаваше никакви граници. Родена в семейство на музиканти, малката бе закърмена с класическа музика и още от четири годишна започнала да се учи да свири на семейното пиано в средата на огромния хол. Факта, че семейство Чой били известни в този жанр много помогнал в убочението й.
II. Странно как едно най - просто име може да отвори всички врати пред теб. Едва в първи клас Шин Хи води задълбочени разговори със задълбочена тематика със всички големи музиканти на Южна Корея. Малкия талисман на композиторът и пианистката.
II. Десет годишното момиче вече не е талисмана - тя е звездата. Всички говорят за малката кукличка, която е истински виртуоз на пианото. Всички искат да я видят, чуят, стиснат крехката й миниятюрна ръка. Истински гений на 21 век.„

"how to survive high school"


I. Шин Хи, без каквото и да е колебание, е приета в академията за таланти във Франция. Там влизат най - добрите от най - добрите, но въпреки това никой не е добре настроен към младата пианистка в академията, освен учителите, които са запознати с творчеството й.
II. Чой има два албума зад гърба си и всички ученици твърдят, че не го заслужава. Те завиждат, трудили са се не по - малко от нея, но нямат късмет като нейния.
III. Всички я мразят. Малка, смотана, азиатка, която не говори, защото се мисли за твърде важна. Всъщност Шин Хи е твърде срамежлива, за да продума каквото и да е, очаквайки да я нападнат веднага.
IV. Училищния й живот става все по - зле и по - зле. Подиграват й се за всичко, блъскат я, ритат я, лепят й дъвки във косата...
- Мислиш се за много яка защото дрънкаш на пианото ?
- Аз не дрънкам.... - натътри Шин Хи преди чаша безалкохолно да се разлее в лицето й
V. Седемнадесет годишната Шин Хи изсвири последната си нота и се изправи. До тук.



"not afraid of losing everything"

I. Въпреки, че Шин Хи загърби академията и пианото, тя не можеше да стои далеч от музиката за дълго време. Научили за завръщането й много компании й предлагат да се присъедини към тях, започвайки соло кариера на певица.
II. Дали Шин Хи ще може да преодолее травмата, която й е причинена в академията или винаги ще остане толкова затворена и стеснителна ?

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://asia.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Готови герои   

Върнете се в началото Go down
 
Готови герои
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Asian rpg :: Characters :: Създаване на герой-
Идете на: